Пътуването на Путин до Китай може да покаже, че заплахите на САЩ са самозалъгване
Писателят е помощник в Евразийския център Карнеги Русия в Берлин
Руският президент Владимир Путин е на път да пътува до Китай на първото си пътешестване в чужбина, откакто си обезпечи още шест години в Кремъл. Една от главните му цели ще бъде намирането на способи за минимизиране на всевъзможни разстройства в икономическата избавителна линия, която Китай даде на неговия изпаднал в усложнение режим след цялостното навлизане в Украйна. Трябва да се означи, че по време на измененията в кабинета му в неделя основни чиновници за китайско-руските връзки останаха на мястото си. Неговият нов министър на защитата Андрей Белоусов е икономист с дълбоки връзки с китайското управление.
От февруари 2022 година Пекин се трансформира в най-големия пазар за съветски петрол и газ, както и основен източник на импорт. Те варират от почтени потребителски артикули до съставни елементи, които поддържат военната машина. С доставките на китайски артикули с двойна приложимост, които оказват помощ на Кремъл да изпреварва производството на Украйна и Запада, оставяйки украинските бранители изправени пред преимуществото на съветската огнева мощност, Вашингтон в този момент се пробва да прекъсне този поток.
През декември Бялата Хаус заплаши да наложи наказания на всички банкови клирингови заплащания за съветската военна машина. По-рано тази година министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън и държавният секретар Антъни Блинкен посетиха Китай и изложиха заканите към китайските водачи и финансови институции. Засега те наподобява имат някакъв резултат. Китайският експорт за Русия е намалял с 15,7% през март и с 13,5% през април в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Надеждите, че това дефинитивно ще реши казуса, обаче са самозалъгване. През последните две години съветското и китайското държавно управление демонстрираха забележителна дарба да се приспособяват към американските ограничавания. Посещението на Путин дава нова опция да се обмислят разновидностите уединено, преди безшумно да се приложат. Очаква се той да бъде съпроводен от умел екип от централната банка и финансовото министерство, които дават отговор за устрема на Кремъл да дедоларизира съветската финансова система от 2014 година насам. Техните смели ходове разрешиха на страната да устои на първичния потрес от глобите и по-късно бързо превключи финансовата си система от взаимозависимост от $ и еврото към взаимозависимост от ренминби.
До декември 2023 година ренминби представляваше повече от една трета от разплащанията в съветската търговия с задгранични сътрудници — от на практика нула преди пълномащабното навлизане в Украйна. Депозитите в ренминби в Русия възлизат на 68,7 милиарда $ през 2023 година, надхвърляйки притежанията в долари. Според данни на съветската централна банка кредитирането, деноминирано в юани, е повишено близо четири пъти до 46,1 милиарда $, значително с помощта на конвертирането на дълга от долари и евро в юани.
Русия и Китай употребяват локална инфраструктура за обработка и клиринг покупко-продажби. След глобите през 2014 година Русия сътвори вътрешен аналог на Swift, прочут като системата за финансови известия на Банката на Русия (SPFS), чието потребление към този момент е наложително. Китай ръководи своя лична система за трансгранични междубанкови заплащания (Cips), която в този момент включва към 30 съветски банки. Докато Cips не може да съперничи на Swift по размер, войната в Украйна подхранва разширението му. Съобщава се, че ежедневните транзакции са се нараснали с 50 % през 2022 г. и по-късно с още 25 % през първите три тримесечия на 2023 година Cips не обработва единствено заплащания сред Китай и Русия. През април 2023 година да вземем за пример Бангладеш го употребява, с цел да заплати на съветската организация за атомна сила в юани за работа по атомна електроцентрала.
Но това единствено по себе си няма да защищити китайските банки от наказания, в случай че Вашингтон открие някакви неразрешени транзакции. Следователно идната стъпка за Москва и Пекин ще бъде основаването на комплицирана инфраструктура за клиринг на най-чувствителните заплащания. Малко евентуално е това да включва някоя огромна китайска банка, интегрирана в световната финансова система, само че някои от нейните 4500 районни банки към този момент имат кореспондентски връзки с съветски банки. Схема за изчистване на проблематични заплащания може да включва по-малки банки, които правят транзакции единствено в националните си валути и употребяват единствено локална инфраструктура. Вероятно е присъединяване на голям брой фиктивни компании като медиатори, в това число от страни в Централна Азия и Персийския залив. Разбира се, такива транзакции ще бъдат по-скъпи и ще лишават повече време, само че ще бъдат доста по-трудни за Съединени американски щати да ги намерят и натиснат.
Засега, несъмнено, сходни механизми могат да бъдат единствено смесено решение. Рано или късно те евентуално ще бъдат открити от орловия взор на държавното управление на Съединени американски щати. Но като употребяват съветската стопанска система като гигантска пясъчна кутия, китайските управляващи могат да настроят тънко финансова инфраструктура, която може да бъде употребена от други народи, търсещи противоотрова против въоръжаването на зелените пари от Вашингтон.